Създай уверена терапевтична практика! Виж всичко в ТЕРАПЕВТИ.
.png)
.png)
„Сънят е точно толкова важен за имунната система, креативността и когнитивните ни функции, колкото са храната и физическата активност", казва проф. д-р Иван Стайков. В следващите редове ще откриете митовете за съня, с които той се сблъсква в работата си, както и мнението му за информираността по темата и как ни влияе.
Този материал е създаден от интервю с проф. д-р Стайков за Форум Re:Store Сън и възстановяване.
Светът, в който живеем, е доминиран от високи професионални изисквания, крайни срокове и непрекъсната дигитална свързаност, сънят често се оказва първата жертва на нашето ежедневие. Много хора гледат на почивката като на остатъчен ресурс – нещо, което се случва само „ако остане време“ след работа, учене или социални ангажименти.
Науката за съня обаче е категорична: системното подценяване на нощната регенерация води до тежки последици както за физическото здраве, така и за психичната ни устойчивост.
Капанът на „народните мъдрости“ и опасните митове
В нашата култура битуват редица вярвания, които звучат като житейска мъдрост, но всъщност са опасни заблуди. Един от най-разпространените изрази е: „От сън спомени няма“. Това схващане насърчава идеята, че сънят е загуба на време, особено когато сме млади и искаме да изживеем всеки момент. Докато на 20 години организмът има по-голям резерв и може временно да компенсира безсънните нощи, с напредването на възрастта тази „сметка“ започва да се плаща с лихвите.
Друг изключително вреден мит, с който се сблъсквам ежедневно в клиничната си практика, е убеждението, че чаша вино, бира или 100 грама твърд алкохол помагат за по-лесно заспиване. В действителност алкохолът не носи естествен, възстановяващ сън – той действа като химическа анестезия. Под негово влияние архитектурата на съня се разрушава, фазите му се фрагментират, а дълбокият регенериращ сън изчезва. Още по-опасно е, че при хора, страдащи от обструктивна сънна апнея, алкохолът отпуска допълнително мускулатурата на горните дихателни пътища и драстично задълбочава спиранията на дишането през нощта.
Гледай видеото.
Илюзията за „наваксването“ през уикенда
В общества, фокусирани върху интелектуалния труд – при студенти преди изпити, мениджъри преди важни презентации или специалисти с натоварен график – се наблюдава масов модел на „крадене“ от съня през работната седмица с надеждата, че дефицитът ще бъде наваксан в събота и неделя.
Макар краткосрочното по-дълго спане през почивните дни да може да облекчи лека умора, когато недоспиването хронифицира, този механизъм спира да работи. Организмът губи способността си да достигне пълноценните 7–8 часа качествен сън дори през уикенда. Вместо да се възстановим, ние влизаме в състояние на постоянен циркаден дисбаланс, който подкопава концентрацията, паметта и емоционалния ни контрол.
Информационното претоварване и цената за нервната система
Освен погрешните навици, днес сме изправени пред едно напълно ново предизвикателство, непознато за предишните поколения – лавината от информация, споделя проф. д-р Стайков. Преди десетилетия достъпът до знания и новини изискваше време, усилия и търпение; в научните среди например пишехме писма и чакахме със седмици репринти на статии от чужбина. Днес информацията ни залива ежесекундно чрез смартфони, компютри и социални мрежи.
Този непрекъснат информационен поток, често примесен с тревожни новини и дигитален шум, държи мозъка ни в състояние на постоянна свръхвъзбуда. Особено уязвими са хората с по-фина и чувствителна психика, както и младите хора. Непрекъснатото взиране в екраните и обработката на огромни обеми стимули пряко корелират с нарастващата честота на тревожност, панически атаки и депресивни състояния. Технологичното удобство има своята биологична цена и ние вече я плащаме чрез влошеното качество на своя сън.
Сънят като основен стълб на живота
Време е да променим фундаментално отношението си към почивката и да престанем да я третираме като лукс. Сънят е критично важен не само за нашата имунна система и физическо възстановяване, но и за нашата креативност, комуникативни умения, способност за вземане на решения и психично равновесие.
В биологичната йерархия на човешкия организъм сънят стои наравно с храната, която приемаме, и двигателната ни активност. Никой не би очаквал да живее пълноценно без храна и вода – по същия начин не можем да очакваме здрав ум и устойчиво тяло без пълноценен нощен сън. Приоритизирането на съня не е признак на слабост или липса на амбиция, а най-интелигентната инвестиция в нашето здраве, продуктивност и дълголетие.
Проф. д-р Иван Стайков, дм e медицински директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, Началник на Клиника по неврология и медицина на съня, Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, член на борда на директорите на ръководството на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и член на борда на директорите на център за клинични проучвания в болницата. Зам.-председател на секция по невросонология и мозъчен инсулт към Българското дружество по неврология, зам.- председател на секцията по невросомнология към Българското дружество по неврология.
Неговата дейност и интереси са в посока мозъчно-съдови заболявания, спешна и интервенционална неврология, нарушение на съня и бодърстването, ултрасонографска диагностика на мозъчното кръвообращение, мултиплена склероза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, болка и др. Председател е на болничните специализирани комисии за лечение на пациенти, страдащи от мултиплена склероза, болест на Паркинсон, епилепсия.
Автор и съавтор на над 350 научни труда. Ръководената от него Клиника по неврология и медицина на съня е носител на над 20 диамантени, платинени и златни Angels награди от Европейската организация за мозъчни инсулти.
.png)
Ето какво сподели Еми за участието си в курса "Сънят и връзката ум-тяло през пролетта на 2026 г.
Разгърни своята практика с пълно разбиране на проблемите на съня. Програма за изграждане на терапевтични умения, фокусирана върху разбирането на причините за безсънието и разработването на индивидуални решения.
Научи повече.