Възможности на енергийната психология

Възможности на енергийната психология
Ограничения и възможности на енергийната психология: Уроци от невронауката и резултатите от научни изследвания

Четиво за скептици - първа част
 
Едно от нещата, които много харесвам в техниките за емоционална свобода (ТЕС) е, че водят до бързи резултати. Но скептикът в мен не спира да се пита истина ли е това или просто плацебо. Това твърдение важи и за голяма част от хората, които търсят помощ от мен. Затова не спирам да търся научни доказателства, които да подкрепят резултатите, които ежедневно виждам пред очите си.

В тази връзка споделям една статия на Доусън Чърч за ограниченията и възможностите на енергийната психология. Той е един от първите, които започват да се занимават с енергийна психология, като непрекъснато търси научна обосновка на резултатите от нея.

Енергийната психология (ЕП) има изключително големи успехи при справянето с определени състояния, работи по-слабо при други, а при трети е неефективна. Кои са общите принципи, които можем да извадим от разделението на тези три групи?

В каква светлина се проявяват механизмите на действие на ЕП, практическото въздействие върху клиентите и бъдещата насока на физиологични и неврологични изследвания, когато се съпоставят условията, в които ЕП е особено ефективна, наравно с психологическото познание, извлечено от невронауката?
 
Подобен диалог между физиология, резултати от изследвания и клинични наблюдения може да подсили развиването на познанията и в трите насоки.
 
Първо, в какво е най-добра енергийната психология и защо? Изследвания показват, че ЕП е надеждно средство за справяне с фобии в рамките на една сесия. Публикувани са три рандомизирани контролирани изследания с техниките за емоционална свобода (ТЕС) за фобии.
 
Американската психологическа асоциация (АПА) публикувани стандарти за „емпирично валидни изследвания“, създадени от работната група на Дивизия 12 (Клинична психология).
 
Тези стандарти посочват, че за да бъде квалифицирана като ефикасна, терапията трябва да демонстрира по-добра ефикасност от липсата изобщо на терапия или активно контролиране в поне две рандомизирани контролирани изследвания (РКИ), проведени от независими изследователски екипи и публикувани в рецензирани периодични издания. За да бъде смятана за „вероятно ефикасна“, терапията трябва да бъде по-добра от две други изследвания, които отговарят на тези критерии, или да бъдат изпълнени от един и същ изследователски екип.
 
Първото РКИ, което показва, че ТЕС успешно премахва фобии в една-единствена сесия и участниците запазват ползите във времето, е публикувано в Списанието по клинична психология през 2003 г. (Wells, Polglase, Andrews, Carrington, & Baker, 2003). Реплика на това изследване е публикувана в списанието Експлоър през 2011 г., а допълнение към него, внимателно контролирано за експериментални условия, които могат да повлияят на резултатите, е публикувано в Енергийна психология през 2010 г.  
 
Това допълнение премахва ефекта от очакването, както и други последствия, които не са свързани с терапията. С тези три РКИ ТЕС отговаря и надхвърля изискванията на работната група на АПА за „ефикасна“ терапия при фобии.
 
ТЕС е също толкова ефективен при клинично постравматично стресово разстройство (ПТСР) в рамките на между четири и петнайсет сесии на терапия. РКИ, проведено в болница от Националната здравна служба на Великобритания, което сравнява ТЕС с десенсибилизация и преработка чрез движението на очите (ЕМДР) и е публикувано в най-старото рецензирано списание по психология, показва, че ТЕС и ЕМДР са еднакво ефективни при четири сесии (Karatzias et al., 2011).
 
Друго РКИ сравнява ТЕС с поредица изследвания и показва, че след шест сесии 86% от ветераните с клинични нива на симптомите на ПТСР преминават в извънклинични норми и задържат тези нива в следващите 3 и 6 месеца (Stein & Brooks, 2011).
 
Резултатите от други изследвания за ТЕС при ПТСР демонстрират същите резултати. Така ТЕС е приет за „ефикасен“ при ПТСР според стандартите на АПА.
 
Всичките споменати изследвания събират данни за тревожност и депресия в допълнение на наблюдаваните състояния като фобии или ПТСР. Без изкючение, те откриват значително намаляване, не само на тревожността и депресията, но и в дълбочина на психологическите условия.
 
Изследванията за прилагането на ЕП за физичното здраве допринасят за разкриването на други възможности относно ефикасността на ЕП.
 
Голяма болнична верига – Кайзер Перманенте, провежда две изследвания на акупресурна техника тапас (ТАТ) относно загубата на тегло и открива, че ТАТ помага на пациентите, които са загубили значително количество тегло, да поддържат това във времето в продължение на 6- и 12-месечен период на проверка (Stapleton, Sheldon, Porter, & Whitty, 2011).
 
Ефикасността на ТЕС при автоимунни заболявания и болка е проследена в няколко изследвания.
 
РКИ с ТЕС при фибромиалгия отчита значително подобрение в симптомите (Brattberg, 2007). Подобни са и резултатите от пилотно изследване за прилагане на ТЕС при псориазис (Hodge & Jurgens, 2011). РКИ с ТЕС за ПТСР и мащабно открито изследване (Church & Brooks, 2010) докладват значително ниво на намаляване на болката.
 
Изследователите в едно РКИ сравняват кортизоловите нива на участниците в три групи, които получават съответно психотерапия, ТЕС или без терапия (Church, Yount, & Brooks, 2011). Те откриват, че в допълнение към подобряване на психологическите симтоми като тревожност и депресия, ТЕС допринася за статистически значимо намаляване на кортизоловите нива в сравнение с другите две групи.
 
Това изследване свързва психологическите и физическите симптоми. То е част от нарастващия обем от литература, който показва, че когато психологическият стрес намалее, това повлиява благоприятно на биохимията на физиологичния стрес.
 
Няколко рецензирани статии описват възможните физиологични механизми на действие на ЕП. Те изследват научната литература и показват връзка между емоции, памет и физиология. Статиите обобщават изследвания, които показват, че проявата на гените, отговарящи за стресовите хормони като кортизол, е повлияна от емоционалната травма и експресията на гените намалява при успешна психотерапия и ТЕС (Feinstein & Church, 2010).
 
Лейн (Lane, 2009) проследява начина, по който ЕП се противопоставя на старите условни реакции и така прекъсва неврологичните верига, насаждани от повтарящи се травматични мисли. Хос (Hoss, 2010) изучава множество мозъчни изследвания, за да идентифицира начина, по който ЕП влияе на мозъчната оценка на опасността.
 
Когато възникне травматично събитие, то подробно се запаметява в мозъка.
Впоследствие, когато това събитие бъде припомнено, то може да се модифицира. Старият модел представя припомнянето аналогично на изваждането на снимки от стар албум, след което те се прибират обратно без промяна. Новите изследвания показват, че спомените са много по-лабилни, отколкото се смяташе преди. При припомняне спомените могат да бъдат „сложени обратно в албума“ като се маркират със знаци от настоящето (LeDoux, 2002).
 
Изследвания с ТЕС показват, че след терапията, при припомнянето на събития, които са предизвиквали значителни емоционални реакции преди, клиентите остават спокойни. Това вероятно се дължи на записването на реконсолидиран спомен, заедно с самооспокояващите маркери, предизвикани от потупването. Ветерани от войната, които получават терапия с ТЕС, носят списък със стари спомени на всяка сесия и потупват систематично върху тях, докато интензитетът на всеки един от тях намалее (www.StressProject.org).
 
Всички тези изследвания ни показват в какво ЕП е добра. Къде, обаче, тя се проваля?

Това ще видите във втората част на статията.
 
Очаквайте скоро.

Превод: Гергана Радович, сертифициран преподавател по ТЕС към БАРЕП и EFTMRA Великобритания
 

БИБЛИОГРАФИЯ 

Brattberg, G. (2007). Self-administered EFT (Emotional Freedom Techniques) in individuals with fibromyalgia: A randomized trial. Integrative Medicine: A Clinician’s Journal, 7(4), 30-35.
 
Church, D., & Brooks, A. J. (2010). The effect of a brief EFT (Emotional Freedom Techniques) self-intervention on anxiety, depression, pain and cravings in healthcare workers. Integrative Medicine: A Clinician’s Journal, 10(4), 40-44.
 
Church, D., Yount, G., & Brooks, A. J. (2011). The effect of Emotional Freedom Techniques (EFT) on stress biochemistry: A randomized controlled trial. Manuscript submitted for publication.
 
Craig, G. (2011). The EFT manual (2nd Ed.). Santa Rosa, CA: Energy Psychology Press.
Feinstein, D., & Church, D., (2010). Modulating gene expression through psychotherapy: The contribution of non-invasive somatic interventions. Review of General Psychology, 14, 283-295. http://dx.doi.org/10.1037/a0021252
 
Flint, G. A., Lammers, W., & Mitnick, D. G. (2005). Emotional Freedom Techniques: A safe treatment intervention for many trauma based issues. In J. Garrick & M. B. Williams (Eds.), Trauma treatment techniques: Innovative trends (p. 125). New York, NY: Routledge.
 
Hodge, P. M., & Jurgens, C. Y. (2011). A Pilot Study of the Effects of Emotional Freedom Techniques in psoriasis. Energy Psychology: Theory, Research, and Treatment, 3(2), 13-24. doi: 10.9769/EPJ.2011.3.2.PMH.CYJ
 
Karatzias, T., Power, K., Brown, K., McGoldrick, T., Begum, M., Young, J., . . . Adams, S. (2011). A controlled comparison of the effectiveness and efficiency of two psychological therapies for post-traumatic stress disorder: EMDR vs. EFT. Journal of Nervous and Mental Disease, 199, 372-78.
 
LeDoux, J. (2002). Synaptic self: How our brains become who we are. New York, NY: Penguin.
 
Mollon, P. (2007). Thought Field Therapy and its derivatives: Rapid relief of mental health problems through tapping on the body. Primary Care and Community Psychiatry, 12(3-4), 123-127.
 
Stapleton, P., Sheldon, T., Porter, B., & Whitty, J. (2011). A randomized clinical trial of a meridian-based intervention for food cravings with six month follow-up. Behavior Change, 28, 1-16.
 
Stein, P. K., & Brooks, A. J. (2011). Efficacy of EFT provided by coaches versus licensed therapists in veterans with PTSD. Energy Psychology: Theory, Research, and Treatment, 3(2), xxx.
 
van der Kolk, B. A. (1989). The compulsion to repeat the trauma: Re-enactment, revictimization, and masochism. Psychiatric Clinics of North America, 12, 389-411.
 
Wells, S., Polglase, K., Andrews, H. B., Carrington, P., & Baker, A. H. (2003). Evaluation of a meridian-based intervention, Emotional Freedom Techniques (EFT), for reducing specific phobias of small animals. Journal of Clinical Psychology, 59, 943-966.
 
Оригиналната статия може да намерите ТУК